0888 11 22 00

ШАМПИОНИТЕ - Емил Атанасов

ШАМПИОНИТЕ - Емил Атанасов
16 ноември 2014

За мен... На 31г. съм, от Варна. Учил съм в Хуманитарна гимназия, после завърших висше образование в Шуменския университет - специалност „Туризъм“. Най-хубавите ми години бяха в гимназията - във випуска бяхме много малък процент момчета и твърде голям момичета :). В АДРЕС съм от 2005 г., а в кантора „Иван Вазов“ - от 2007 г. Преди това съм работил в Америка и в сферата на туризма по нашите черноморски курорти. 

Голяма част от живота ми е свързан с АДРЕС. С приятелката ми се запознах тук, фирмата ни събра. Имаме дъщеричка на 1 година.


Интересувам се от... пари, имоти, инвестиции и спорт; обичам контактите с приятели и нови запознаства. Важно ми е аз и семейството ми да сме здрави, финансово осигурени и спокойни. Иначе играя футбол, ходя на фитнес, обичам зимните спортове и сноуборда. Напоследък предпочитам тениса, но все още има какво да уча :). Често играя с колеги, като спортът ни помага да запазим колективния дух :). Също така обичам да пътувам, да посещавам други страни и забележителности. Обичам хубавите и качесвените неща и се старая да създавам и същото усещане от работата си в очите на клиентите.

Защо избрах Адрес? Не съм и мислил, че съдбата ще ме събере с АДРЕС – престижна компания, най-голямата, с добро име. Докато пътувах за интервю за работа в друга агенция, случайно се чухме с една позната - тя беше мениджър в АДРЕС. Като разбра накъде съм тръгнал, каза, че в АДРЕС се сформира международен отдел и мога да кандидатствам там. И така, слязох от автобуса и отидох на интервю, но в АДРЕС. След няколко дена бях назначен на работа и започнах да се обучавам.


Първата ми сделка... Беше отдавна – 2005г. Продадохме един парцел в гр. Бяла на холандци с цел инвестиция. Комисионната ми не беше голяма, но помня, че бях много доволен – колкото едномесечената заплата на едно пиколо. Всичко ми беше много чуждо и тогава осъзнах, че никак не е лесно - процесите са много, контролът върху ситуацията е важен и може да загубиш сделката и клиентите за кратко време...

Най-трудната ми сделка... Клиенти-руснаци купиха къща в процес на строителство. Аз бях от страната на продавача, който фалира преди да довърши къщата. А беше ипотекирал и земята. Следователно купувачите спряха да финансират обекта, който се плащаше на етапи. След като и земята беше ипотекирана, говорихме с кредитоискателя/банката да я продадат на купувачите, за да имат собственост върху нея, а не само върху сградата. За щастие, къщата беше почти изградена - около 80%, и в крайна сметка купувачите получиха имота на доста по-ниска цена от договорената. Но цялото това нешо продължи 2 години. Сделките напоследък стават все по-трудни.

За колегите във фирмата... Всички сме много различни. Хубавото е, че сме много хора с разнообразни характери. С някои се разбираш по-добре, отколкото с други, но като цяло всички са готини и големи купонджии.

Доволен съм когато... всички са доволни или когато няма недоволни :). Тогава няма напрежение и негативизъм и нещата се случват по-лесно. Доволен съм, когато работата е добре свършена и когато получа добра обратна връзка, когато клиентите и хората ме търсят. Тогава разбирам, че съм си свършил работата „доволно”.

Какво бих посъветвал колегите... Да работим повече съвместно. Нашата професия е колективна, не е за вълци-единаци. Трябва да сме екип и да бъдем по–колегиални един към друг.