Гергана Тенекеджиева – специален лектор на форума „Предизвикателствата пред пазара на недвижими имоти“.

Ниската безработица и повишаването на доходите са ключовите двигатели на жилищния пазар в България. Той е движен основно от желанието на хората да живеят в по-качествени жилища, а спекулантите изчезват от пазара. Това стана ясно по време на бизнес форума „Предизвикателствата пред пазара на недвижими имоти“, организиран в края на ноември от специализирания портал imoti.net, в който специално участие взе Гергана Тенекеджиева, Изпълнителен директор на Адрес недвижими имоти. 
В София все по-модерна става схемата „купувам имот-отдавам го под наем-живея под наем“. Причината е, че заради високите цени на жилищата в столицата купувачите невинаги могат да се сдобият с имот на желаното от тях място, каза тя. 

Цените на качествените имоти продължават да растат, лек спад има при неатрактивните жилища, които са с по-трудна реализация, каза тя. Купувачите стават по-внимателни в избора си на имот, но са готови да платят по-висока цена за качествен дом, който в повечето случаи е завършен и дори обзаведен, допълни Тенекеджиева. Това е причината за годишния ръст на цените на жилищата от 5% до 10% за деветмесечието, смята тя. Освен това купувачите са готови да намалят квадратурата, от която имат нужда, за да могат да си позволят покупката на имот.

Тенекеджиева прогнозира, че и през следващата година цените на качествените имоти ще продължат да се вдигат, докато при имотите с ниско качество, лоши характеристики и в непредпочитан район спадът на сделките ще доведе и до спад на цените.
Тя смята, че за хората, които имат необходимост от жилище, моментът за покупка на имот винаги е подходящ, докато при покупка с инвестиционна цел е необходимо да се обърне по-голямо внимание на останалите характеристики на имота, защото те са от съществено значение за бъдещата му стойност и цена.

Тенекеджиева очерта моментната картина на жилищния пазар в София. Жилищното строителство според нея навлиза в нормална активност след рекордния брой издадени разрешения за строеж през последните две години. През деветмесечието офертите, които се предлагат на пазара, са с 8% повече, като над 50% от тях са в новостроящи се сгради и все още без разрешение за ползване.
Спадът на сделките с имоти в София се успокоява и през третото тримесечие е 5%. Относно твърденията за балон на жилищния пазар Тенекеджиева отбеляза, че дори в най-активните години за сделките с имоти след началото на пандемията от Covid-19 обемът им е достигнал 80% от нивото през 2007 г., т.е. броят на реализираните сделки е далеч от равнището преди кризата през 2008 г.
Търсенето е намаляло на годишна база с 5% и през тази година за една нова оферта на пазара има един купувач, съобщи Тенекеджиева. За сравнение, през 2021 г., когато в София обемът от сделки нарасна значително, за един новоизлязъл на пазара продавач са се падали 2,4 купувачи. През 2019 г., най-активната за пазара след кризата, за един новорегистриран продавач е имало трима купувачи.

Тенекеджиева отбеляза, че прогнозата ѝ след началото на войната в Украйна миналата година за вълнообразен пазар със спадове и ръстове на сделките засега не се сбъдва. През последните тримесечия обаче подобна тенденция се наблюдава при търсенето.
По отношение на ипотечното кредитиране Тенекеджиева определи България като „рая на света“, тъй като страната ни е с едни от най-ниските лихви в Европа. „Добрата новина е, че банките продължават да гарантират, че лихвените проценти ще останат ниски. Те затягат критериите към кредитополучателите, но продължават да отпускат големи заеми, обемът на новоотпуснатите кредити е съществен“, коментира Тенекеджиева.

Според нея и по този показател няма признаци за балон на пазара на жилища. През 2021 и 2022 г., когато бяха регистрирани големи обеми на новоотпуснати кредити, те отново са се равнявали на 80% от обема на кредитирането през 2008 г. при четири пъти по-ниски лихви, изтъкна тя. И добави, че сега спестяванията на домакинствата в банките възлизат на 70 млрд. лв., а кредитната задлъжнялост достига 30 млрд. лв., докато през 2008 г. кредитите са се равнявали на спестяванията в банките.