Разберете колко струва прехвърляне на имот чрез дарение – нотариални такси, данъци и основни разходи, които трябва да предвидите.
Прехвърлянето на имот чрез дарение представлява безвъзмездно предоставяне на правото на собственост от едно лице (дарител) на друго лице (т. нар. дарен). Това означава, че имотът се предоставя без заплащане на продажна цена, за разлика от покупко-продажбата. Дарението е уредено в Закона за задълженията и договорите и изисква спазване на определена законова форма. Когато става въпрос за недвижим имот, сделката задължително се извършва чрез нотариален акт. След подписването му, дарението подлежи на вписване в Имотния регистър.
Този вид прехвърляне най-често се използва между близки роднини – например родители и деца, съпрузи или други връзки. Основното му предимство е, че при определени роднински отношения не се дължи местен данък дарение. Въпреки че е безвъзмездна сделка, тя има сериозни правни последици и е трудно обратима. Законът допуска отмяна на дарението при изрично посочени хипотези, като тежка неблагодарност от страна на дарения. Поради това е важно страните внимателно да преценят решението си преди финализиране на процедурата.
Прехвърлянето на имот чрез дарение включва няколко основни разхода, въпреки че самата сделка е безвъзмездна. Най-същественият разход е нотариалната такса, която се изчислява върху по-високата стойност между данъчната оценка и пазарната цена на имота. Освен нея се заплаща и такса за вписване в Имотния регистър, която обикновено е 0.1% от стойността на имота. Възможно е да се дължи и местен данък дарение, в зависимост от роднинската връзка между страните. Към това се добавят и административни разходи за документи.
Размерът на местния данък варира според общината и степента на родство. При дарение между съпрузи и роднини по права линия обикновено не се заплаща данък, докато при по-далечни роднини или лица без роднинска връзка ставката може да достигне до няколко процента от стойността на имота.
Нотариалните такси при дарение на имот са задължителен разход при изповядване на сделката съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Те се изчисляват върху по-високата стойност между данъчната оценка на имота и неговата пазарна цена, ако тя е по-висока. Възможно е да се начислят и допълнителни суми за заверки на подписи, декларации и други съпътстващи документи. Обикновено нотариалната такса представлява най-същественият разход при дарението.
Местните данъци при дарение на имот се определят от съответната община и зависят от степента на роднинска връзка между дарителя и надарения. При дарение между съпрузи и роднини по права линия обикновено не се дължи данък, докато при братя, сестри или по-далечни роднини се прилага по-ниска процентна ставка. Когато липсва роднинска връзка, данъкът може да достигне до няколко процента от данъчната оценка на имота. Освен това се заплаща такса за вписване в Имотния регистър, както и разходи за издаване на скица, данъчна оценка и удостоверение за тежести. Възможно е да възникнат и допълнителни банкови или адвокатски разходи. Всички тези плащания следва да бъдат предвидени предварително при планиране на дарението.
Таксите при дарение на имот зависят основно от стойността на имота и законовата форма на сделката. Нотариалната такса се изчислява върху по-високата стойност между данъчната оценка и пазарната цена, а таксата за вписване в Имотния регистър се определя като процент от данъчната оценка. Колкото по-висока е продажната цена на имота, толкова по-високи са нотариалните и административните такси.
Освен това размерът на местния данък дарение зависи от роднинската връзка между страните – при близки роднини, като родители и деца, данъкът често не се дължи, докато при по-далечни или несвързани лица той може да бъде значителен процент от стойността на имота. Допълнителни разходи могат да възникнат за издаване на скица, удостоверения за тежести, банкови такси или адвокатски хонорари. Така общата цена на прехвърлянето варира според конкретния имот и обстоятелствата на дарението.
Дарението на имот често е по-изгодно при прехвърляне между близки роднини, като родители и деца или съпрузи, защото в тези случаи местният данък дарение обикновено не се дължи. Освен това сделката е безвъзмездна, което означава, че “дареният” не заплаща продажна цена, а само административните и нотариални такси. Това я прави по-евтина и бърза алтернатива на покупко-продажбата, особено при имоти с висока пазарна стойност.
От друга страна покупко-продажбата е по-подходяща, когато страните нямат близки роднински връзки или искат да избегнат потенциални правни усложнения, свързани с дарението. При продажба се заплаща пазарната цена, но данъкът върху дохода и нотариалните такси са ясно фиксирани и сделката е по-лесно обратима при нужда.
В заключение, изборът между дарение и покупко-продажба зависи както от финансовите предимства, така и от степента на роднинска връзка и желанието за контрол върху имота след прехвърлянето.
Както стана ясно, при дарение на имот по-ниски или нулеви такси обикновено се прилагат за близки роднини по права линия, като родители и деца, както и баби и дядовци към внуци. Съпрузите също попадат в тази група и обикновено не дължат местен данък дарение при прехвърляне на имот. Това е предвидено, за да се улесни прехвърлянето на собственост между най-близките членове на семейството.
При други роднински връзки обаче, като братя и сестри, местният данък дарение не се премахва изцяло, но обикновено е по- нисък от този за лица без роднинска връзка. За роднини извън първата линия или за лица без никаква връзка, ставките могат да достигнат няколко процента от данъчната оценка на имота. Затова при планиране на дарение е важно да се вземе предвид точното роднинско отношение между страните, за да се оцени общата стойност на разходите.
Една от честите грешки при дарение на имот е липсата на пълна проверка за тежести и ипотечни задължения върху имота. Ако тези задължения не бъдат установени предварително, “дареният” може да се окаже длъжник по вече съществуващи плащания, което води до допълнителни разходи. Също така непълното или неточно попълване на нотариалния акт може да забави вписването в Имотния регистър и да наложи повторни административни такси.
Друга често срещана грешка е пренебрегването на необходимостта от съгласие на съпруга или съпругата, когато имотът е обща собственост, или пропускането на роднинската връзка при изчисляване на местния данък. Това може да доведе до начисляване на данък, който в противен случай не би се дължал, и до забавяне на процедурата.
С оглед на това да се избегнат ненужни разходи, е важно сделката да бъде внимателно подготвена и проверена от нотариус, който гарантира законността на прехвърлянето и правилното изготвяне на нотариалния акт. При сложни случаи или имоти с история на тежести и ипотеки, включването на юрист може да помогне за допълнителна правна защита и изясняване на всички рискове преди подписването на договора.