Как Западна София ще стане "Люлин Хилс"

“Люлин Хилс” и “Надежда Хилс”. Не, това не е грозна ирония по повод двата големи софийски жилищни комплекса, а съвсем сериозни планове за бъдещето им развитие. “Люлин” и “Надежда”, които вече са свързани с центъра на столицата чрез метрото, заедно с почти цялата северозападна част на града ще бъдат излъскани и обновени с близо една трета от 400-те милиона евро, които бъдещата оперативна програма “Регионално развитие” е предвидила за след 2014 г. за столицата. Тази част на София е включена в интегрирания план за градско възстановяване и развитие като зона с преобладаващ социален характер. Авторите на проекта - сдружението между Национален център за териториално развитие и фирмите “Урбитат” ЕООД и “Инфрапроект Консулт” ЕООД, са предвидили общо 45 обекта за цялата зона. Тя обхваща комплексите “Надежда”, “Люлин”, “Връбница”, “Обеля”, “Толстой”, “Свобода”, “Модерно предградие”, “Захарна фабрика”, “Илинден”, “Красна поляна”, “Факултето”, Западния парк и Северния парк. Имотите в тези райони сега са с едни от най-ниските ценови нива в столицата, но има голяма вероятност да станат много по-привлекателни след прилагането на плана.

Отпушване на движението

Автомобилният трафик в този район на столицата е в ужасно състояние в момента. Затова и една от най-важните части в интегрирания план за развитие е транспортната. На първо място се предвижда доизграждането на булевард “Западна тангента”, част от който почна да се строи това лято. Освен че е входната врата на магистрала “Люлин” към София, където сега се образуват огромни тапи, булевардът на практика ще свързва западните жилищни комплекси на столицата с южните части, без да се налага автомобилният трафик да минава през центъра на града.
Планът предвижда и довършване на реконструкцията на бул. “Ломско шосе” от бул. “Панчо Владигеров” до Околовръстното шосе, което на практика ще направи удобна пряката връзка между “Надежда” и “Люлин”. Предвидено е и разширение на сегашната улица “Връх Манчо”, която свързва “Люлин” с “Модерно предградие”, до габаритите на булевард с трамвайна линия върху него. По този начин и този западнал сега квартал ще получи удобна връзка с линията на метрото.
Предвидени са също разширение на булевард “Вардар”, основен ремонт на надлеза при Захарна фабрика”, транспортна детелина на пресечката на булевард “Сливница” с улица “Хайдут Сидер”. В плана влизат и ремонтирането на всички вътрешноквартални улици в зоната и изграждането им там, където липсват.
Съвременен облик на района придава и кръстовището на три нива, което вече се изгражда на булевард “Европа” близо до изхода от столицата в посока Калотина.

Спални на София, но с екстри

Още по времето на социализма “Люлин” и “Надежда” бяха наречени спалните комплекси на столицата, защото на територията им самотно се извисяваха единствено огромни жилищни блокове. Между 2014 и 2020 г. обаче предстои да се направи много на пространствата между тях. Планът предвижда финансиране на нови детски градини в “Обеля”, “Надежда”, “Разсадника”, “Красна поляна”, “Св. Троица” и “Гевгелийски”. В тези квартали, както и в “Люлин”, ще се изградят много нови детски площадки като тези, които сега масово финансира оперативна програма “Регионално развитие”, а междублоковите пространства ще се обновят почти навсякъде. Помислено е и за жилищата. Извън следващите програми за саниране на жилищни блокове интегрираният план на столицата предвижда реновирането на два общински жилищни блока в “Люлин”. Отделно от това ще бъдат обновени над 900 общински апартамента в “Надежда”. Ще се строят и нови общински жилищни сгради върху свободни общински терени - нещо, което не е правено от около 20 години. Ще бъдат построени и пет защитени общински жилища за хора в неравностойно положение, три от които ще са в “Захарна фабрика”, предвижда планът.

За истинска интеграция

За интеграцията на ромите е изписано и изговорено много през годините, но планът за София предвижда съвсем конкретни неща за “Факултето” - единствената от трите ромски махали на София, която е включена в него. Преди всичко в квартала ще бъде доизградена и подменена водопроводната мрежа, ще бъде построен главен квартален колектор за отпадните води. Проектът предвижда и пълна реконструкция на улиците, както и изграждане на детски площадки. 75-о основно училище, което се намира в квартала, ще бъде обновено и към него ще бъде изградена столова. Ще се построи и полицейски участък. Авторите на интегрирания проект за столицата са помислили и за резервен план, в случай че по някаква причина този за северозападната част на София не бъде одобрен. Резервна е североизточната зона, която включва кварталите “Хаджи Димитър”, “Сухата река” и “Левски”. Тук се предвиждат 19 обекта: основен ремонт на бул. “Ботевградско шосе”, изграждане на вътрешноквартални улици, поставяне на улично осветление, канализация в “Сухата река” и “Левски В”, както и система от велоалеи.Един от обектите е стадион “Георги Аспарухов”, за който е предвидено пълно обновление и модернизация заедно с прилежащите пространства.

Икономическа и социална зона

Всеки град може да кандидатства за еврофинансиране с три проекта - социален, икономически и с обществена значимост. Столичното кметство е определило района около източната част на булевард “Цариградско шосе” като район с потенциал за икономическо развитие, а центъра на столицата заедно с Борисовата градина и Южния парк -като зона с обществена значимост. При трасето на “Царигардско шосе” и зоната на север от него най-важният обект, около който ще се развие инфраструктура, е бъдещият “София хай тек парк”. Зоната с голяма обществена значимост е софийският център. За него в проекта преобладават реставрацията и експонирането на културно-историческото наследство. Римският амфитеатър на бул. “Дондуков” например е предвидено да възвърне целия си блясък и да стане истинска “Арена ди Сердика”. Предвидено е и да се експонират западната порта на стария град, който се намира в сутерена на едновремешния магазин “София”, както и всичко, което се намира в зоната на метростанция “Сердика”. На обновяване според проектите подлежат площад “Славейков”, районът около НДК, Петте кьошета, Женският пазар и др. В момента из почти цялата страна тече процес по изготвяне на интегрирани планове за градско развитие, което е основният акцент на програмата, наследник на “Регионално развитие”. Всеки един от 36-те най-големи града на България трябва да изготви плана си до края на годината и в него трябва да се предвидят проекти за трите основни зони за въздействие.

Труд, 02.10.12, с.24+26