Енергийна ефективност и устойчивост при новите сгради - какво да знаем?

В последните години темите за енергийна ефективност и устойчиво строителство се превърнаха в ключови при проектирането и изграждането на нови сгради. Това не е просто модна тенденция, а необходимост, продиктувана от нарастващите изисквания за опазване на околната среда, намаляване на въглеродния отпечатък и оптимизиране на разходите за енергия. 

Какво означава енергийна ефективност при новите сгради 

Съвременните сгради вече не се разглеждат единствено като място за обитаване или работа, а като системи, които взаимодействат с околната среда, потребяват ресурси и оказват влияние върху качеството на живот. Енергийната ефективност означава да се постигне максимален комфорт при минимален разход на енергия, докато устойчивостта включва цялостен подход към екологичност, дълготрайност и социална отговорност. 

Новите технологии, иновативните материали и интелигентните системи за управление на енергията дават възможност днешните сгради да бъдат не само функционални, но и щадящи природата и икономични. В следващите раздели ще разгледаме какви са основните принципи на енергийната ефективност, кои фактори влияят върху устойчивостта на сградите и какви решения могат да помогнат на инвеститори, проектанти и собственици да постигнат оптимален баланс между комфорт, икономия и отговорност към природата. 

Строителство на нови сгради и устойчиви практики 

Устойчивото строителство е концепция, която цели да намали негативното въздействие на сградите върху околната среда през целия им жизнен цикъл – от проектирането и използваните материали, до експлоатацията и евентуалното им рециклиране. При новите сгради устойчивите практики вече не са изключение, а необходим стандарт, който осигурява по-ниски енергийни разходи, по-здравословна среда за обитателите и по-малък екологичен отпечатък. 

Една от ключовите насоки в устойчивото строителство е изборът на екологични и дълготрайни материали – такива, които са рециклируеми, имат ниски емисии при производство и допринасят за добра топло- и звукоизолация. Все по-често се използват решения като фасади с вентилируема система, топлоизолации от естествени влакна, енергийно ефективни прозорци и покриви с озеленяване. 

Друга съществена практика е интегрирането на възобновяеми енергийни източници – соларни панели, термопомпи и системи за събиране на дъждовна вода. Тези технологии не само намаляват разходите за енергия и вода, но и повишават енергийна независимост на сградите. 

Не на последно място стои и устойчивото градско планиране, което предвижда ефективно използване на терени, добро транспортно свързване, зелени пространства и достъп до услуги, без да се натоварва излишно инфраструктурата. 

В крайна сметка устойчивите практики в строителството са насочени към хармония между човека, сградата и природата – те гарантират дългосрочна стойност, комфорт и отговорно отношение към бъдещите поколения. 

Класове енергийна ефективност на сгради 

Класовете на енергийна ефективност са основен показател за това колко икономично и екологично една сграда използва енергията. Те позволяват на инвеститорите, собствениците и ползвателите да оценят качеството на строителството, нивото на изолация и общата енергийна консумация. 

В България, съгласно Наредба №7 за енергийна ефективност на сгради, се определят различни енергийни класове – от A до G, като: 

Клас А – най-висока енергийна ефективност. Сградата е проектирана с минимални топлинни загуби, отлична изолация и модерни системи за отопление, охлаждане и вентилация. Тук попадат и т.нар. пасивни и нулевоенергийни сгради. 

Клас B – висока енергийна ефективност, при която се постигат значителни икономии спрямо стандартните сгради, но без да се изискват специални технологии или материали с много висок клас. 

Клас C – средно ниво на ефективност, отговарящо на минималните нормативни изисквания. 

Класове D – G – по-ниска ефективност, характерна за стари или слабо изолирани сгради, които изискват реновация и мерки за енергоспестяване. 

Класификацията се базира на годишното потребление на първична енергия (в kWh/m²) за отопление, охлаждане, осветление, топла вода и вентилация. Колкото по-нисък е този показател, толкова по-висок е енергийният клас. 

С въвеждането на европейските изисквания за Nearly Zero-Energy Buildings (NZEB), всички нови сгради в България следва да бъдат сгради с почти нулево енергопотребление. Това означава, че те използват минимално количество енергия, а значителна част от нея идва от възобновяеми източници. 

Тази система от класове не само стимулира инвестициите в енергийно ефективни технологии, но и повишава стойността и конкурентоспособността на сградите на пазара на недвижими имоти. 

Как се определя клас на енергийна ефективност 

Определянето на класа на енергийна ефективност на една сграда е сложен и стандартизиран процес, който включва анализ на множество технически и експлоатационни фактори. Целта е да се установи колко енергия е необходима, за да се осигури комфортна вътрешна среда – отопление, охлаждане, осветление и топла вода – при нормални условия на обитаване. 

Процесът се извършва чрез енергиен одит или сертификат за енергийна ефективност, издаван от лицензирани експерти. Той включва следните основни етапи: 

>>   Събиране на данни за сградата – конструкция, материали, площ, обем, ориентация спрямо слънцето, тип отоплителни и климатични системи, вид дограма и изолация. 

>>   Изчисляване на енергийните нужди – чрез специализиран софтуер се определят топлинните загуби през стени, покрив, под, прозорци и вентилация. 

>>   Оценка на потреблението на първична енергия – обхваща цялата консумация за отопление, охлаждане, осветление и битова гореща вода. 

>>   Сравнение с нормативните показатели – резултатите се съпоставят с референтни стойности, определени в Наредба №7 и европейските стандарти. 

>>   Издаване на сертификат – на база на изчисленията сградата получава енергиен клас (от A до G), който се вписва в официалния сертификат. 

Този документ е задължителен при въвеждане на нови сгради в експлоатация, както и при продажба или отдаване под наем на съществуващи имоти. 

Класът на енергийна ефективност има не само информационна стойност – той е и индикатор за енергийните разходи и екологичното въздействие на сградата. По-високият клас (A или B) означава по-ниски сметки за енергия, по-добър комфорт и по-висока пазарна стойност. 

В последните години все по-често се използват дигитални системи за мониторинг на енергопотреблението, които позволяват реално измерване на консумацията и оптимизация на процесите, като така се гарантира, че сградата поддържа своя висок енергиен клас през целия си жизнен цикъл. 

Разлики между клас A, B и C при жилищни сгради 

Класификацията на жилищните сгради по енергийна ефективност има за цел да покаже доколко сградата пести енергия и какви са очакваните ѝ разходи за отопление, охлаждане и електричество. Най-често новите жилищни сгради попадат в класове A, B или C, като всяко ниво отразява различна степен на енергийна ефективност и технически характеристики. 

Клас A – висока енергийна ефективност и минимални загуби 

Сградите от клас A се отличават с най-добра топлоизолация, енергийно ефективна дограма, вентилационни системи с рекуперация на топлина и често – възобновяеми енергийни източници като соларни панели или термопомпи. 
 Тези сгради имат: 

>>   минимални топлинни загуби през ограждащите елементи; 

>>   ниско годишно потребление на енергия – до 60 kWh/m²; 

>>   стабилен вътрешен микроклимат и ниски експлоатационни разходи. 

Често клас A включва и пасивни или нулевоенергийни сгради, при които почти цялата необходима енергия се осигурява от възобновяеми източници. 

Клас B – добра ефективност при оптимални инвестиции 

Сградите от клас B също предлагат високо ниво на комфорт, но използват малко по-малко изолационни материали или по-обикновени отоплителни системи. 
 Типични характеристики: 

>>   добро, но не максимално ниво на изолация; 

>>   модерни, но не винаги напълно автоматизирани енергийни системи; 

>>   енергийно потребление около 90–100 kWh/m² годишно. 

Този клас често се счита за икономически най-балансираното решение, особено за жилищни сгради, при които се търси оптимум между инвестиция и икономия на енергия. 

Клас C – базово съответствие с нормативите 

Сградите от клас C покриват минималните изисквания за енергийна ефективност. Те са сравнително добре изолирани, но без прилагане на високотехнологични решения. 
 Обикновено имат: 

>>   стандартна изолация и дограма; 

>>   конвенционални отоплителни и охлаждащи системи; 

>>   годишно енергийно потребление около 130–150 kWh/m². 

Тези сгради могат лесно да бъдат подобрени чрез подмяна на прозорци, добавяне на изолация или инсталиране на енергийно ефективни уреди, което би ги повишило до клас B или дори A. 

Сертификат за енергийна ефективност – кога и защо е задължителен 

Както казахме, сертификатът за енергийна ефективност е официален документ, който удостоверява енергийното състояние на сградата и нейния клас на енергийна ефективност. Той показва колко енергия е необходима, за да се осигури комфортно обитаване при нормална експлоатация, и служи като своеобразен „енергиен паспорт“ на имота. 

Съгласно Закона за енергийната ефективност и Наредба № Е-РД-04-2, сертификатът е задължителен в следните случаи: 

>>   при въвеждане в експлоатация на нови сгради; 

>>   при реконструкция или основен ремонт на съществуващи сгради, когато се променят техните енергийни характеристики; 

>>   при продажба или отдаване под наем на сграда или самостоятелен обект в сграда (например апартамент или офис); 

>>   за сгради – държавна или общинска собственост, които се използват от публични институции и са с разгъната застроена площ над 250 м². 

При новото строителство сертификатът се издава преди въвеждането в експлоатация, като доказва, че сградата отговаря на изискванията за енергийна категория „A“ или по-висока, в съответствие с концепцията за сгради с почти нулево енергопотребление (NZEB). 

Сертификатът се издава от лицензирани лица, вписани в регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), и има валидност 10 години, освен ако не настъпят съществени промени в характеристиките на сградата. 

Програма за енергийна ефективност 2025 – възможности и условия 

През 2025 година България продължава активно да насърчава мерките за енергийна ефективност и устойчиво развитие чрез национални и европейски програми. Основната цел на инициативите е да се подпомогнат собственици на жилищни сгради, предприятия и публични организации при внедряването на решения, които водят до по-ниско енергопотребление, по-малко въглеродни емисии и по-висок комфорт на обитаване. 

Програмата за енергийна ефективност 2025 предлага финансова подкрепа за саниране и модернизация на сгради, подмяна на остарели инсталации, поставяне на изолации и внедряване на възобновяеми енергийни източници, като соларни панели и термопомпи. По този начин се създават условия за по-устойчиво и екологично строителство, което спестява ресурси и намалява разходите за енергия в дългосрочен план. 

Програмата обхваща както жилищния, така и индустриалния сектор, като дава възможност на кандидатите да получат безвъзмездно финансиране при изпълнение на проекти с доказан енергиен ефект. Особен акцент се поставя върху обновяването на многофамилни жилищни сгради, които представляват значителен дял от енергийното потребление в страната. 

В дългосрочен план програмата цели не само да подпомогне домакинствата и бизнеса, но и да ускори прехода към по-зелена и устойчива икономика, като подобри енергийната независимост на България и качеството на живот на гражданите. 

Кои сгради не са нови и как се различават по енергийни показатели 

Съществуващите или „стари“ сгради включват всички постройки, въведени в експлоатация преди въвеждането на съвременните стандарти за енергийна ефективност – най-често преди 2010 година. Те се отличават с по-ниска топлоизолация, остаряла дограма, неефективни отоплителни и климатични системи и липса на интелигентен контрол на енергопотреблението. Поради тези характеристики много от тях попадат в по-ниски енергийни класове (D, E, F или G) и имат значително по-високи сметки за отопление, охлаждане и електроенергия в сравнение с новите сгради. 

Основната разлика спрямо съвременното строителство е в енергийното потребление, използваните материали и технологии, комфорт и екологичност. Новите сгради разчитат на висококачествена изолация, енергоспестяващи прозорци, модерни отоплителни и охлаждащи системи, както и интегрирани възобновяеми енергийни източници, което позволява постигането на почти нулево енергопотребление. Старите сгради обаче могат да бъдат модернизирани чрез саниране, подмяна на дограмата и инсталациите, инсталиране на енергийно ефективни уреди и системи, както и добавяне на възобновяеми източници. Такива мерки значително подобряват енергийните показатели и комфорта, доближавайки сградите до стандартите на новото строителство. 

Бъдещето на енергийната ефективност в строителството 

В дългосрочен план, развитието на енергийната ефективност в строителството ще има множество ползи: намаляване на енергийните разходи, повишаване на стойността на сградите, подобряване на качеството на живот и опазване на околната среда. Съчетавайки технологии, устойчиви материали и интелигентни системи, бъдещите сгради ще бъдат не само функционални, но и екологично и икономически изгодни, отговаряйки на нуждите на съвременното общество.