Обновена на 23.03.2026 г.
Местните данъци и такси при покупката на имот са задължителна стъпка в процеса по неговото придобиване. От особена важност обаче е да ги предвидите като финансов фактор и да ги съобразите с личните ви възможности и бюджет. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като разходите за закупуването на недвижим имот съвсем не се ограничават с обявената от купувача продажна цена за жилището. Сред основните разходите попадат местните данъци и такси, поради което е желателно да се запознаете с всички съществени детайли около финансовите ви задължения при закупуването на имот – как се сформира дължимата сума за покриването на местния данък и неговия конкретен размер. Тук е необходимо да отбележим, че тяхното определяне е пряко обвързано със специфични за имота характеристики, каквито са неговата продажна цена, както и местонахождението му. Открийте кои са задължителните такси при покупката на имот, както и как се определят те, за да можете да сте наясно за ориентировъчната сума, която ще е необходима за покриването на страничните разноски по сделката.
Задължително изискване към новия собственик при сключването на сделка за покупката на имот е той да заплати местен данък за придобиване на недвижимо имущество. Важно е да имате предвид, че съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) ежегодно всяка община на територията на страната определя самостоятелно размера на местния данък за съответната територия. Обикновено размерът му е в рамките между 0,1% и 3% върху продажната цена или върху данъчната оценка. За основа се взема данъчната оценка само в случаите, когато тя е с по-висока стойност от тази на продажната цена. Важно е да знаете, че местните данъци се заплащат в конкретната община, отговаряща на местонахождението на имота.
Такса за вписване на новия нотариален акт в Имотния регистър
Отговорност на всеки придобил недвижимо имущество е да предприеме вписването на новия нотариален акт в Имотния регистър. За целта е необходимо да се обърнете към съответната служба по вписванията по местонахождението на недвижимия имот, където да подадете молба. Процедурата изисква да заплатите държавна такса към Агенцията по вписванията, която също е добре да имате предвид като допълнителен разход, за да успеете да се вместите в предвидения бюджет за покупка на мечтания дом. Таксата за вписване на новия нотариален акт се изчислява въз основа на цената, която трябва да заплатите за имота. Нейният размер представлява 0,1% върху продажната цена. Имайте предвид, че докато стойността на местния данък се определя от всяка община индивидуално, то таксата за вписване на новия нотариален акт има фиксирана стойност за цялата страна.
Нотариална такса
Сред разходите, съпътстващи сделката за покупката на имот, е и нотариалната такса. Тя се сформира върху материалния интерес (или иначе казано – посочената цена на имота по нотариален акт) и съответно тарифата на нотариуса, удостоверяващ сделката (съгласно Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност). Принципът е сходен с този при определяне на местния данък, а именно – ако данъчната оценка е по-висока от посочената цена в акта, то таксата се изчислява въз основа на данъчната оценка.
В случай че вече сте договорили продажната цена на имота или притежавате необходимите документи по сделката, разполагате с възможността да определите с точност дължимата такса по сделката, съгласно посочената тарифа. Не забравяйте, че ако решите да разчитате на услугите на брокер на недвижими имоти, той ще ви съдейства и ще ви даде насоки, за да сте напълно подготвени за етапите в споразумението за придобиването на имот, както и да ви даде разяснение за финансовите ви задължения.
В най-честите случаи при сключване на сделка за придобиване на недвижим имот, нотариалните такси попадат основно в следните графи на тарифата:
> Ако цената на имота попада в рамките между 50 001 и 100 000 лева, нотариалната такса е: 480,50 лв. + 0,5 на сто за горницата над 50 001 лв.;
> В случай че цената на имота е в диапазон между 100 001 и 500 000 лв., нотариалната такса е: 730,50 лв. + 0,2 на сто за горницата над 100 001 лв.
Такса за изготвяне на нотариален акт и прилежащи документи
За да ви бъдат изготвени нотариален акт и прилежащите към него документи е необходимо да се обърнете към професионалното съдействие на нотариус. Имайте предвид, че самата процедура се заплаща по друга тарифа. Според Тарифата, одобрена от Министерството на правосъдието, дължимата сума за тези услуги е на стойност 30 лева.
Може да откриете таксите за вписване на актовете и документите, които подлежат на вписване, в чл. 2 от Тарифата за държавните такси. Те се събират от Агенцията по вписванията. Размерът на таксите за вписване на договор за поддръжка и управление се сформира на база общата стойност на Договора за целия период, за който е сключен. Получената стойност, или т.нар. материален интерес, се умножава по 0,1%. Имайте предвид обаче, че минималната такса е 10 лева.
Важно е да знаете, че таксата има задължителен характер, но само при вписването на договора в Агенцията по вписванията. Трябва да отбележим, че таксата се дължи само един път и отговорност за нея има инвеститорът, който се заема със задължението да поддържа и управлява имота. Това означава, че всеки следващ собственик (приобретател) НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да плаща нова такса и не сключва нов договор за управление. Законът е направил договора противопоставим на следващите собственици.
Като обобщение: съгласно чл. 2 от ЗУЕС след придобиване на имот е необходимо да бъде вписан договор за управление и поддръжка, но обичайно инвеститорът е този, който покрива стойността на таксата в ролята си на заявител на услугата. Това означава, че ако за даден имот има вписан договор, купувачът се освобождава от отговорността да заплаща таксата.
Както стана вече стана ясно местният данък се заплаща в съответната община по местонахождение на имота, като съгласно Закона за местните данъци и такси общините в България ежегодно определят размера на данъка за съответната територия. Поради това е важно, ако обмисляте покупката на имот, да бъдете осведомени дали има промени в размера на местния данък.
От 2020 г. местният данък при покупка на имот в София, както и на територията на община Пловдив и Варна нарасна до 3% от цената на имота, който купувачът предвижда да закупи.
Интересуващите се от придобиването на имот в Стара Загора дължат местен данък при покупка на имот в размер 2,5% от цената на имота.
За придобиване на имот в Бургас, купувачите имат отговорността да заплатят данък при покупка на имот на стойност 3% от цената на имота.
Купувачите които обмислят покупката на жилище или друг вид недвижимо имущество на територията на община Русе трябва да знаят, че размерът на местния данък е 2,2% от цената на имота.
Той се определя от Столичния общински съвет и зависи от категорията на имота (жилищен, търговски, промишлен) и местоположението, като различните райони на столицата могат да имат различни ставки в зависимост от местните особености и нужди.
Данъкът се плаща ежегодно, а собствениците имат възможност да го направят електронно, чрез портала за електронни услуги на Столична община или през системата за онлайн банкиране, както и на място – в офисите на данъчните служби или в определени банкови клонове.
Собствениците могат да се възползват от отстъпка за плащане в срок – до 30 април се предоставя намаление от 5%. Съществуват и облекчения за лица с увреждания, които могат да включват намаление на данъчната основа или пълно освобождаване от данък, според критериите на общината.
Данъкът обикновено се плаща веднъж годишно, но е възможно и разсрочено плащане на две вноски – до 30 април и до 31 октомври. Важно е собствениците да актуализират информацията за имота при промяна на собственост, предназначение или състояние, както и редовно да проверяват задълженията си чрез електронните услуги на общината, за да избегнат санкции.
Данъкът върху сградите в София е част от местните данъци върху недвижимите имоти и се прилага върху всички видове сгради – жилищни апартаменти и къщи, както и нежилищни площи като офиси, магазини или промишлени обекти. Основната цел на данъка е да финансира местния бюджет и поддръжката на инфраструктурата в различните райони на столицата.
Размерът на данъка се определя въз основа на няколко фактора: вид и предназначение на сградата, площ и местоположение на имота, както и степен на завършеност и техническо състояние, когато това влияе на пазарната стойност. Ставките се определят ежегодно от Столичния общински съвет и могат да се различават между отделните райони на града.
Данъкът се дължи ежегодно от собственика на сградата, независимо дали имотът се използва активно или е празен. Стандартният срок за плащане е до 31 октомври, като собствениците имат възможност за разсрочено плащане на две вноски – първата до 30 април и втората до 31 октомври. В случай на новоизградена сграда или прехвърлена собственост, данъкът започва да се начислява от датата на завършване на строителството или вписване в кадастъра.
Собствениците могат да се възползват от 5% отстъпка, ако данъкът бъде платен изцяло до първата вноска. Освен това, има специални облекчения за пенсионери, лица с увреждания и други категории, определени от общинските нормативи.
Данъкът върху сградите в София е задължение за всички собственици на имоти. Редовното плащане, спазването на сроковете и правилното изчисляване на данъчната основа са от ключово значение за избягване на санкции и допълнителни начисления, като същевременно гарантират участието на гражданите в поддържането на градската инфраструктура.
Годишният данък върху недвижимите имоти се определя според данъчната оценка и ставката, определена от съответната община.
Размерът на данъка се определя на база данъчната оценка на имота и данъчната ставка, определена от Общинския съвет. Формулата е проста: годишен данък се изчислява като данъчната оценка се умножи по данъчната ставка, изразена в промили. Данъчната оценка се определя от общината според типа на имота, квадратурата, местоположението, материалите на строителството и годината на построяване, а ставката обикновено варира между 0,1 и 4,5 промила. Например, ако данъчната оценка на апартамента е 150 000 лв., а ставката е 2,5‰, размерът на годишния данък ще бъде 375 лв.
Редовното му плащане гарантира, че собственикът е в пълно съответствие със закона и избягва лихви или административни санкции.
Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ) урежда реда и начина, по който се определят и събират местните данъци и такси в България. Той е основният нормативен акт, който регулира взаимоотношенията между гражданите, бизнеса и общините, като осигурява постъпления за финансиране на местните услуги – инфраструктура, чистота, поддръжка на обществени площи и други дейности от обществен интерес.
Според закона, общините имат право да определят размера на местните данъци и такси в определени граници. Сред основните данъци, уредени в ЗМДТ, са данъкът върху недвижимите имоти, данъкът при придобиване на имущество, данъкът върху превозните средства, както и патентният и туристическият данък. Освен тях, общините събират и редица местни такси – за битови отпадъци, административни услуги, ползване на общински имоти, детски градини и други.
Законът определя и ясни правила за сроковете и начина на плащане. Данъците се заплащат в общината по местонахождение на имота или превозното средство – еднократно до 30 април с 5% отстъпка или на две вноски – до 30 април и 31 октомври. Все повече общини предлагат електронни услуги и калкулатори, които позволяват проверка и плащане онлайн, което значително улеснява собствениците.
Неплащането в срок води до начисляване на лихви, а при по-дълги забавяния – до принудително събиране на задълженията. Законът също така предвижда санкции при укриване на данъци или предоставяне на невярна информация.
Към 2025 г. продължава тенденцията към дигитализация и прозрачност в събирането на местни приходи. Все повече общини внедряват системи за автоматично уведомяване и онлайн плащане, което прави процеса по-бърз, по-сигурен и удобен за гражданите.
В обобщение, Законът за местните данъци и такси гарантира справедливо и ефективно управление на публичните средства, като същевременно осигурява стабилност на общинските бюджети и предвидимост за собствениците на имоти в страната.
Таксите при покупко-продажба на имот се формират на базата на законово определени ставки, които се прилагат спрямо стойността на имота. Най-често срещаните компоненти са данъкът върху придобиването на имущество и местните такси за регистрация, издаване на удостоверения и нотариални услуги. Размерът на тези такси може да варира в зависимост от общината, в която се намира имотът, както и от типа на недвижимия имот.
Освен това, при изчисляване на общата сума на дължимите такси се вземат предвид и нотариалните хонорари, които обикновено се определят пропорционално на цената на имота. Всички тези фактори правят предварителното планиране и консултацията с експерт по недвижими имоти важна стъпка преди финализиране на сделката.
Данъчната оценка на имот представлява стойността, която общината определя за целите на местните данъци и такси. Тя се изчислява по специални методики, като се вземат предвид местоположението на имота, площта, годината на построяване на сградата и други характеристики. Данъчната оценка често е по-ниска от реалната пазарна стойност и служи предимно за определяне на данъци като данък върху недвижимото имущество и такса за придобиване.
Продажната цена, от своя страна, е сумата, за която имотът реално се продава на пазара. Тя може да се различава значително от данъчната оценка, тъй като се определя от търсенето и предлагането, състоянието на имота и инфраструктура около него. За купувача е важно да знае и двете стойности, защото данъчните задължения се изчисляват върху данъчната оценка, докато разходите по сделката зависят от действителната продажна цена.
При изчисляването на повечето местни данъци и такси при покупко-продажба на имот основно се използва данъчната оценка, определена от общината. Именно върху тази стойност се начисляват данъкът за придобиване на имущество и таксите за регистрация. Продажната цена на имота се отчита предимно при нотариалните услуги и при сделки, в които законът предвижда минимални ставки, свързани с реалната пазарна стойност. В някои случаи, ако данъчната оценка е значително по-ниска от продажната цена, общинските органи могат да вземат предвид и действителната цена при проверка на сделката.
Когато покупката се финансира с ипотечен кредит, нотариалните такси се изчисляват върху две стойности – цената на имота и размера на ипотеката. Това означава, че освен стандартната такса за удостоверяване на продажбата, купувачът и продавачът дължат и такса за вписване на ипотеката в Имотния регистър.
В допълнение, при ипотечни сделки нотариусът проверява и съставя документи, свързани с условията на кредита и ограниченията върху имота, което увеличава комплексността на процедурата. В резултат на това общата сума на нотариалните такси може да бъде значително по-висока в сравнение с покупка на имот без ипотека. Купувачите е добре да планират тези разходи предварително, за да избегнат неприятни финансови изненади при подписване на договора.
Таксите при дарение на имот обикновено са по-ниски, когато сделката се извършва между близки роднини – например между родители и деца или между съпрузи. В тези случаи в повечето общини не се дължи данък върху придобиването, а се заплащат само нотариални такси и такси за вписване. Размерът им се изчислява върху данъчната оценка на имота или върху по-високата стойност, ако има такава. Това прави дарението сравнително изгоден вариант за прехвърляне на собственост в рамките на семейството.
Когато обаче дарението се извършва между по-далечни роднини или между лица без роднинска връзка, се начислява местен данък, чийто размер варира според общината. Освен това нотариалните такси и таксите за вписване остават задължителни, независимо от степента на родство. Затова преди предприемане на дарение е важно да се направи точна сметка на всички дължими суми според конкретния град и вида на връзката между страните.