Колко чиновници е нужно да обгрижиш, за да си продадеш апартамента?

Редиш се на опашка, отиваш на гишето, където се издават бележки, че не могат да ти издадат бележка, плащаш 10 лв. и какво?

Опитвам се да продам апартамента, в който моето семейство е живяло 40 години. Извън емоцията, която ме владее, и вътрешните монолози, в които се опитвам да се уверя, че трябва да скъсам толкова драстично с миналото си, се сблъсквам с една трудна за осъзнаване, невъзможна за обяснение и непосилна за изпълнение бюрократична процедура, през която минава всеки български гражданин, или хайде - почти всеки, на който му се налага да има досег с държавата.

Дали ще е за имот, за плащане на данъци или за записване в училище, българският гражданин е във властта на бюрократичната машина - безлика, не много бърза, понякога вежлива, понякога не, задължително платена и с различно работно време. Всяка институция в България изисква от нещастния гражданин, на когото в случая по му приляга названието "пратеник", да отиде до куп други институции, да подаде заявление, да плати, да отиде пак, да вземе и да отнесе обратно в онази първата институция един дълъг списък с документи.

Освен че тези служби не са свързани помежду си във века на интернет (а това ще да е именно онова "електронно правителство", за което разни министри приказват от има-няма 20 години), ами и съвсем не използват собствени ресурси, за да влизат в контакт помежду си. За куриер те ползват същия този нещастен български гражданин, който в собственото си време (най-често работно) е принуден да ходи от служба в служба, за да подава молби, пардон - заявления, и да отнася издадените му документи, без да забравя да ги копира, разбира се, на институцията първопричинител на цялата тази бъркотия.

За да набавя необходимите ми за продажбата на апартамента документи, загубих общо около месец, а преди изобщо да обявя апартамента за продажба - още около два. Отидох 12 пъти в община "Слатина", където се намира имотът, 6 пъти в община "Оборище", където живея самата аз, около 8 пъти при третия нотариус и по два пъти при предишните два, два пъти в служба "Кадастър", 7 пъти в данъчна служба "Слатина" и 2 пъти в данъчна служба "Оборище", 1 път в ДАГ, 3 пъти в "Топлофикация" и 4 пъти в Агенцията по вписванията.

От последната извадих 2 преписа на нотариалния акт и 1 договор за делба отпреди десетилетия. Тук имах късмет, че по някакво чудо оригиналите се намериха веднага, защото тези граждани, които нямат този мой необясним късмет, сядат с огромни азбучници, в които на ръка са записани всички сделки на територията на съответния район за дадена година, и търсят с часове запис на съответната сделка - тоест, вършат работата на чиновниците от архива, които иначе са нервни и видят ли някоя обрулена от живота женица, току-що слязла от автобуса от Самоков (каквато видях на опашката пред мен и която нищо не разбира), веднага използват случая да я стъпчат в прахта на невежеството й.

Впрочем, за да се ориентира човек в дълбините на българската бюрократична система, се изисква една особена интелигентност, която не мисля, че съвпада с онази, другата. Можем да я наречем "бюрократична интелигентност" и аз направо завиждам на хората, които я притежават, но съвсем не съм от тях.

Друго напълно необяснимо за мен и моята "инаква" интелигентност: искат ми документ от "кадастъра". Докато чакам на поредната опашка в общината, виждам, че кадастралната карта на "Слатина" се изготвя в момента - тоест няма какво да взема оттам. Да, ама не. Трябвала ми била бележка за това, че няма кадастрална карта за този район. Отивам в "Павлово", редя се на опашка, отивам на гишето, където се издават бележки, че не могат да ти издадат бележка, плащам 10 лв. и какво? Казват ми да дойда след една седмица, за да ми връчат документ, че не могат да ми издадат това, от което имам нужда. Добре, казвам си, поне сега ще ме оставят на мира. Да, ама пак не. Искат ми сега вече скица от общината. Понеже вече бързам, а това изискване се появява след провала с кадастъра, съм принудена да платя за експресна поръчка - 60 лв. за три дни. Не, не мога да платя с карта. Не, не знаят къде има банкомат. Не, и ксерокс няма тук около общината - трябва да отида на пет преки оттам, за да снимам това удостоверение.

И така всеки ден. Ако работех за някого (освен за себе си), трябваше да си взема отпуск. За да работя за държавата. На която обаче иначе плащам данъци и която беше така добра да ми издаде справка, че не й дължа нищо за момента. Нищо, освен времето, парите и нервите си.

Сега, бр.113, 21.05.2015, с.11